Културните, историческите, религиозните, природните забележителности на старите столици и региона на Шумен, както и техният потенциал за развитие на различен вид туризъм, бяха представени по време на двудневен семинар, който популяризира българската част от културния маршрут „Св. Кирил и Методий“ на Съвета на Европа“. Подобно мащабно информационно събитие за представяне на Кирило-Методиевски културен маршрут се провежда за първи път, а домакин беше Археологическият музей във Велики Преслав и Кирило-Методиевският научен център при БАН.Самият европейски маршрут е сертифициран през 2021 г., но досега българското участие в него е минимално, каза на пресконференция проф. Силвия Бърлиева от БАН.„България не е достатъчно представена, а има потенциал, защото тук делото на Кирил и Методий и техните ученици има корените и се знае и помни. За радост сега получихме подкрепа и от държавата в лицето на министъра на културата и неговото министерство и имаме възможност да представим това, което притежаваме. Важно е повече институции и организации да се включат да участват и се надяваме след този семинар това да се случи“, добави проф. Бърлиева.„В дните, когато е информационният семинар във Велики Преслав, ще представим всички аспекти на българската част от културния маршрут. Ще се представят и научни теми и разработки за Кирил и Методий, местата, които са посетили“, каза директорът на Археологическия музей във Велики Преслав д-р Александър Горчев. В националния информационен семинар взеха участие представители на Института за културните маршрути в Люксембург, на Мораво-Словашкия музей в Ухерске Храдище, Чехия, на Варненската и Великопреславска митрополия, на българските читалища, библиотеки, музеи, религиозни храмове и манастири, образователни организации и научни институции, общински и областни администрации, туристически организации, регионални групи за развитие, местен бизнес, и др. През 2021 г. културният маршрут на св. Кирил и Методий стана един от 48 културни маршрута на Съвета на Европа, а кирило-методиевската писмена, религиозна и културна традиция още веднъж беше призната за неделима част от европейското културно наследство. Кирило-Методиевото наследство по своя характер е материално и нематериално и включва паметници на графичната култура, на литургичната практика, храмове и манастири, археологически резервати, музеи, стари градски квартали, архитектурни ансамбли, училища и университети, библиотеки и архиви, светски празници и народни обичаи. В рамките на програмата ще бъдат открити изложбите „По следите на учениците – Кирило-Методиевският културен маршрут в България“, която представя неголяма част от местата на паметта за светите Седмочисленици по българските земи като опорни точки на бъдещия национален маршрут и „Благословен“ на художничката от Благоевград Константина Колева, която вплита глаголицата в картините си.